Изборите за български представители в Европейския парламент отминаха. Покрай всички изненади на вота някои подчертано обособени тенденции останаха или незабелязани, или бяха коментирани твърде срамежливо. Скандалът с очевадно манипулираните и платени социологически проучвания на агенциите, от които само две познаха крайният резултат, скри нещо много по-важно. ГЕРБ спечели изборите, но ДПС, заедно с присъдружната барекова коалиция, извади резултат, с който на практика се нареди плътно до победителя – 30% срещу 28%. Силните резултати на дъщерната партия на движението в регионите, традиционни крепости на Доган, показаха че преливането на гласове, случило се през 2009 г. (когато ДПС стана донор на НДСВ), не е било изолиран прецедент.
На следващо място анализът на изборните резултати на ДПС показва една много плашеща тенденция. Партията спечели вота в почти половината от българските села и взе гласовете на една трета от хората межзу 18 и 30 години. С оглед на неумолимите демографски тенденции перспективата е видима – в обозримо бъдеще, както казваше Касим Дал, ДПС ще управлява само.
Националистическите партии се провалиха. И това е друг парадокс, макар и очакван. На фона на общия възход на националните сили в цяла Европа, нашите се издъниха. Което беше закономерен завършек на едногодишният им флирт с ДПС и други олигархични структури. В новия европарламент български патриоти няма да има.
София остана единственото място в България, където има най-малко купен или контролиран вот и съответно най-много свободни българи. Което обяснява ниските резултати на БСП, ДПС и барековата коалиция. Но, както е добре известно, София не е България. С което още повече се очерта разделителната линия между столицата и остналата част на страната. А тази линия заплашва все повече да се превърне в разлом.
Изборите идват и си отиват, но деградацията на България продължава. В последните 2 седмици проведохме няколко срещи в големи български градове – София, Варна, Пловдив и т.н. На тях запознах близки свои съратници с идеите си за патриотична политическа организация и обсъдихме с какво можем да се противопоставим на упадъка в държавата ни. За да бъдат срещите продуктивни бяха в ограничен формат, като тепърва ще организираме по-големи събирания. На 15 юни ще се съберем в Плиска.
Няма по-подходящо място за ново начало от старата столица. България започва от Плиска, да се надяваме, че ще продължи също от там.
Действаме!
Време е!
Ако искаш да направиш нещо добро за родината си
<<<<<<<<<<<>>>>>>>>>>>>>>
Този надпис още в началните години на промяната
се мъдреше над вратата на най представителната
сграда в центъра на града сега сграда на общината
Потърсете съдействие от наместника на епархията архимандрит Абгар Ховагимян и от католикос Карекин II Нерсисян върховен арменски патриарх.
Здравейте г-н Костадинов! Подкрепям каузата за възраждане на българската нация, следя и обществено-политическите Ви изяви. С повечето неща в статията съм съгласна, но по принцип не приемам тезата, че София не е България, въпреки че аз лично никога не бих избрала да живея там. Вие сам го казвате – в София има най-много свободни българи. Бих добавила – при това млади, работещи и високообразовани в сравнение с по-голямата останала част от държавата. Там е представена цяла България в процентно отношение и това е най-жизнената и най-дееспособната част от българската нация. Там живеят 1/3 от българите от всички краища на страната. Още поне толкова са навън и те също са сравнително млади и с висок образователен ценз. Сигурно са толкова, а може би и повече/не знам доколко са точни данните/ българските малцинства в съседни и близки нам
държави, запазили националното си самосъзнание. Вярно е, че с такива управляващи държавата няма как да цъфне и да върже, но хора и то качествени – има. Въпросът е какво да се направи, за да могат именно те
младите, умните, образованите и инициативните да обърнат статуквото и да определят дневния ред, а не неграмотните цигани и турци. Е, и българите, които още плачат за бай Тошо. И да ни пази Бог от сидеровци, барековци и прочие популисти. Поздрави!